НЕПОКЪЛВАНЕ

24.03.2007 г., 11:13 ч.

Поезия

5.0 / 4

578 0 6

Привикнах да си нося напоследък
кесия вяра и лула гранитна.
Окото на часовника ме гледа
безмилостно и чака да залитна…
И всичко е прецизно преброено:
сънят ми, и заплатата, и дните,
и тътенът в сърцето изранено,
и чашките, с приятели изпити…
Брадата ми в зародиша настръхва!…
А неброени радости очаквах,
от неброени мисли съм изтръпвал,
не съм подбирал пътя за Итака!… ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

След Дъжда
Последен полет

Животът е отворената рана, пулсираща под тъмната река на мислите... Извърших ли към себе си измяна? ...
Близо до лудостта

Пред залеза съм просякът дошъл с отворената длан, за да приеме последен лъч в живота зъл, към космос...
Лека нощ

Излязохме на чай със стар познат, навремето ми беше като брат, но завъртя животът ни юздите и бяхме ...

Още произведения »