НЕПОКЪЛВАНЕ
НЕПОКЪЛВАНЕ
Привикнах да си нося напоследък
кесия вяра и лула гранитна.
Окото на часовника ме гледа
безмилостно и чака да залитна…
И всичко е прецизно преброено:
сънят ми, и заплатата, и дните,
и тътенът в сърцето изранено,
и чашките, с приятели изпити…
Брадата ми в зародиша настръхва!…
А неброени радости очаквах,
от неброени мисли съм изтръпвал,
не съм подбирал пътя за Итака!…
Затуй, приятелю, часовнико, циклопе,
в лъка прастар стрелките ти залагам!…
Добре да мислят всички Пенелопи,
че нашите деца за път се стягат!…
Ще се завърнат те от чужди друми, -
към бащиния праг със руно златно.
Но пропаст ще е вече помежду ни
от гробове и време безвъзвратно.
Тогава – знам: лъкът ще се опъне…
На времето стрелките ще потънат
в гърди - догоре с власт и алчност пълни!…
…Но може ли тъй обич да покълне?!…
Ванилин Гавраилов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванилин Гавраилов Всички права запазени
