Излязохме на чай със стар познат,
навремето ми беше като брат,
но завъртя животът ни юздите
и бяхме си изгубили следите...
С дечица две съдбата го дарила,
добра жена и служба, малка вила,
апартамент в града... и общо взето,
почти му завидях за битието.
Но бе един посърнал, омърлушен...
Не спря да се оплаква. Аз - да слушам...
Реди проблеми като низ мъниста
един след друг... докара ги до триста. ...