14.08.2015 г., 23:28 ч.

Непонятен е броят 

  Поезия
401 0 1

Как, кажи, да накъсам

от звездите букет,

да ти дам Лунен пръстен

да ти носи късмет?

 

А очите потъват

в необятната бездна.

Там звездите танцуват,

сякаш искат да слезнат.

 

Млечен път, целофанен,

ги прегръща грижливо.

Да, букетът ще стане.

Лунен лъч ги увива.

 

Зачестено аз дишам,

сякаш виждам мига,

в който моята грижа

е да сбъдна мечта.

 

Но мечтата е моя,

а звездите на всички.

Непонятен е броят

за любов без кавички.

 

 

 

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??