Непонятен е броят
Как, кажи, да накъсам
от звездите букет,
да ти дам Лунен пръстен
да ти носи късмет?
А очите потъват
в необятната бездна.
Там звездите танцуват,
сякаш искат да слезнат.
Млечен път, целофанен,
ги прегръща грижливо.
Да, букетът ще стане.
Лунен лъч ги увива.
Зачестено аз дишам,
сякаш виждам мига,
в който моята грижа
е да сбъдна мечта.
Но мечтата е моя,
а звездите на всички.
Непонятен е броят
за любов без кавички.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
