Непонятен е броят

14 ago 2015, 23:28

Poesía

400 0 1

Как, кажи, да накъсам

от звездите букет,

да ти дам Лунен пръстен

да ти носи късмет?

А очите потъват

в необятната бездна.

Там звездите танцуват,

сякаш искат да слезнат.

Млечен път, целофанен,

ги прегръща грижливо.

Да, букетът ще стане.

Лунен лъч ги увива.

Зачестено аз дишам,

сякаш виждам мига,

в който моята грижа

е да сбъдна мечта.

Но мечтата е моя,

а звездите на всички.

Непонятен е броят

за любов без кавички.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.