Как, кажи, да накъсам
от звездите букет,
да ти дам Лунен пръстен
да ти носи късмет?
А очите потъват
в необятната бездна.
Там звездите танцуват,
сякаш искат да слезнат.
Млечен път, целофанен,
ги прегръща грижливо.
Да, букетът ще стане.
Лунен лъч ги увива.
Зачестено аз дишам,
сякаш виждам мига,
в който моята грижа
е да сбъдна мечта.
Но мечтата е моя,
а звездите на всички.
Непонятен е броят
за любов без кавички.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
