Анастасия.Стоянова (Анастасия Стоянова)
6 12
4.02.2017 г., 15:38 ч.

Непонятна история 

  Поезия » Друга
880 0 4

Там по китна пътека,

на дъното в края,

на кръглото - в ъгъла,

чак на левия бряг,

една малка история - 

непонятна, крайъгълна,

тихо носи се, пее,

като стар дрънкащ влак.

Бяха вече отминали

не година и две,

но нали е крайъгълна - 

всеки пътник подминал я 

и във нея препънал се,

все чете я, чете...

Там живяла девойчица,

тъй безкрайно добра;

с ред смарагди, ред бисери

и прекрасна душа.

Тя живяла и чакала

своя свръх верен принц;

ту си пяла, ту плакала:

"Дай ми Боже! Амин!"

Ала той все не идвал,

или идвал пък друг,

който както се случва,

бил коварен и лют;

друг неверен и жалък;

трети грозен и луд,

пети глупав и малък

и такъв, онакъв...

Все седяла принцесата,

все плетяла ръце

и на кръглото в ъгъла

крила свойто лице,

щом сълзите отчаяни,

пълни с горест и жал

тази мъка подквасяли

със печал, със печал...

Стриктно бдяла принцесата

дори и в нощта,

мигар принцът й - клетият

е пропуснал деня - 

може с кон да пристигне,

или да дойде на крак,

на ръце да го носят,

или с бързия влак...

"Може, всякак приемам!" -

тъй шептяла си тя.

И отлитало времето

все така, все така ...

А години минавали...

и дори векове,

все тъй чакала клетата,

със доброто сърце.

Тази кратка история,

все така се плете.

Като камък крайъгълен,

всеки пътник подминал я,

(и във нея препънал се)

все така я чете...

И тя все си е същата - 

вчера, днес и тогаз;

и всички ние сме същите.

Даже аз, даже аз...

 

 

 

 

© Анастасия Стоянова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??