29.09.2009 г., 18:04

Непонятни отдадености

669 0 1

Очите ми са пълни, както никога.
Изгубеният смисъл се завърна,
дори и нови семeнца поникват.
Светът отново е в цветове обгърнат.

И ярки, и дълбоки се прескачат
отблясъци от нашето обичане.
И все по-обречени невъзможности значат.
И с все по-непонятни отдадености са окичени.

След теб въздухът ми не ще ме намери
сред купчината петна в картината.
След теб очите ми пак няма да са ми верни.
След теб ще съм от всичко и от себе си подмината. 

29.09.2009г.
гр. Плая Дел Инглес

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Събина Брайчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...