Sep 29, 2009, 6:04 PM

Непонятни отдадености

  Poetry » Love
667 0 1

Очите ми са пълни, както никога.
Изгубеният смисъл се завърна,
дори и нови семeнца поникват.
Светът отново е в цветове обгърнат.

И ярки, и дълбоки се прескачат
отблясъци от нашето обичане.
И все по-обречени невъзможности значат.
И с все по-непонятни отдадености са окичени.

След теб въздухът ми не ще ме намери
сред купчината петна в картината.
След теб очите ми пак няма да са ми верни.
След теб ще съм от всичко и от себе си подмината. 

29.09.2009г.
гр. Плая Дел Инглес

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Събина Брайчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...