Непоправим порок

НЕПОПРАВИМ ПОРОК 

Р.Чакърова 

Щом се сетя за тебе, душата кърви. 
Отваря се, пустата... Старата рана... 
По-малко боли, но пък още боли... 
Понасям го някак. Най-често с мълчание. 

Да видиш не вярваш, че мога, нали?
Да стискам юмруци. И сЪлзи да стискам. 
И вече обичам, когато вали? 
Как не - дъждовете ме искат...

Онзи, лудият вятър - полага глава 
в коленете ми сякаш нарочно. 
Не минава и ден да остана сама... 
Заразил ме е. Станах порочна. 

Знам, че трябва да спра. Пристрастена съм, знам... 
Но изпадам в дълбока депресия. 
В абстиненция даже!  (умирам от срам...) 
И... Избива ме само на песни... 

"Смъркам" само от чистото - бяло. 
Всяка сутрин - "по линия" Обич! 
Чак в сърцето ме удря!  Предавам се... 
Все съм "в джаза" - без Нея не мога... 

Лондон 2016 '