30.05.2023 г., 12:16 ч.

Непотребна 

  Поезия
210 3 4

Любовта ни е болна, любовта ни умира,

но наблизо… няма спешен екип…

Тя в нас вглежда се продължително, тихо

и линее ден след ден, непотребна.. без вик.

 

Нишката жизнена тънее полека ...

В старите рани се множи самота.

Пътища много, а съдбата-несрета...

обичта се смали… не остави следа.

 

И е толкоз студено, и е толкова мрачно

без искрицата нейна обвита в мъгли.

Дори прегръдката стана много опасна

с пистолетът опрян в нашите гърди.

 

Тя не моли за помощ, тя отново лавира

тук ненужна е вече… и разбира това

През порталите свои сили отново набира

и търси си дом... в любящи сърца.

© Валя Сотирова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??