Непотребна
Любовта ни е болна, любовта ни умира,
но наблизо… няма спешен екип…
Тя в нас вглежда се продължително, тихо
и линее ден след ден, непотребна.. без вик.
Нишката жизнена тънее полека ...
В старите рани се множи самота.
Пътища много, а съдбата-несрета...
обичта се смали… не остави следа.
И е толкоз студено, и е толкова мрачно
без искрицата нейна обвита в мъгли.
Дори прегръдката стана много опасна
с пистолетът опрян в нашите гърди.
Тя не моли за помощ, тя отново лавира
тук ненужна е вече… и разбира това
През порталите свои сили отново набира
и търси си дом... в любящи сърца.
© Валя Сотирова All rights reserved.
