30 мая 2023 г., 12:16

Непотребна 

  Поэзия
211 3 4

Любовта ни е болна, любовта ни умира,

но наблизо… няма спешен екип…

Тя в нас вглежда се продължително, тихо

и линее ден след ден, непотребна.. без вик.

 

Нишката жизнена тънее полека ...

В старите рани се множи самота.

Пътища много, а съдбата-несрета...

обичта се смали… не остави следа.

 

И е толкоз студено, и е толкова мрачно

без искрицата нейна обвита в мъгли.

Дори прегръдката стана много опасна

с пистолетът опрян в нашите гърди.

 

Тя не моли за помощ, тя отново лавира

тук ненужна е вече… и разбира това

През порталите свои сили отново набира

и търси си дом... в любящи сърца.

© Валя Сотирова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??