23.12.2015 г., 16:37

Неповторима

1.7K 1 17

Вижте ми синята рокля -

сънен петел се прокашля,

точи чертички по рамото,

спира дъждът и прокарва

тънки, последни тегели,

а на мъглата се пада

сивкав воал да пребели,

тънко да дипли ръкави,

панделки с пушек да върже;

утрото мокро да светне,

да ми наниже гердани.

Тъй пременена, да скокна

с празни бакъри на рамо,

а на снагата да свети

новата синя премяна!

Кой ми я шие? - Ноември,

масторът с мокрите пръсти,

той ме целува и гали

мокро косите ми гъсти...

 

Вижте ми синята рокля -

дните, скъсени, догарят.

В сините рокли животът

никога не се повтаря!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кети Рашева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубав стих. Хареса ми и коментара на Дочка... детството ни стаено в албумите .. и ние самите и любими хора, които са вече само в албумите и в паметта ни...
  • Не се повтаря, права си уви!
    Единствено в албумите стаени
    припомнят светлосините мъгли
    За разстоянието между "мен" и "мене"

    Аплодисменти,Кети! И Честита и успешна Нова година!
  • Чудно!!! Поздрав, Кети!
  • Хубаво, много хубаво - но що пък точно със сини...!!!
  • Сини празници, Кети!
    И аз като Роси чакам и проза

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....