Непозната
Телефонът звъни. Непозната жена,
настоява за среща, веднага!
– Имам нужда от теб и на всяка цена,
да се видим, недей го отлага!
Този глас е стрелба, но го чувам в окоп –
стон отчайващо тих ме пронизва.
Стреля точно в гърба, на секунда поток,
до аортата, толкова близо.
Ето, трети сигнал, обикалям все в кръг,
уверявам я вече с насмешка:
– Телефонът е друг, абонатът е друг,
предполагам е станала грешка.
Идва в ранни зори, стъпва в мойте следи,
иска огън, стои на дувара.
След работния ден, на вратата твърди,
че е моята сянка прастара.
Обикалям я пак, тя изглежда кърви.
– Прилошава ми, - казвам - от рани.
– Подарявам ти бинт. Бързам! Хайде, върви!
Тя протяга ръце да ме хване.
– Ще те чакам, ела. Там на спирката в пет.
Има пейка с кафе автомати.
Ще си спомниш за мен, ти си цялата лед,
ний не сме, не, не сме непознати.
Като болка от зъб, вечерта я приспах,
избледняваше с два аулина.
Падна гъста мъгла, чувах капчица страх,
как се стича в комина, премина.
После спря да звъни. Много луда жена!
Но без лудост светът е загубен.
Още чувам гласа, зад далечна стена.
Той е тих и отчайващо влюбен.
Оттогава насам, обикалям все в кръг:
"Леви, десни" - и песен си свиркам.
Не познавам жената със странен недъг,
дето чака на същата спирка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Илиева Всички права запазени
