Непозната
Телефонът звъни. Непозната жена,
настоява за среща, веднага!
– Имам нужда от теб и на всяка цена,
да се видим, недей го отлага!
Този глас е стрелба, но го чувам в окоп –
стон отчайващо тих ме пронизва.
Стреля точно в гърба, на секунда поток,
до аортата, толкова близо.
Ето, трети сигнал, обикалям все в кръг,
уверявам я вече с насмешка:
– Телефонът е друг, абонатът е друг,
предполагам е станала грешка.
Идва в ранни зори, стъпва в мойте следи,
иска огън, стои на дувара.
След работния ден, на вратата твърди,
че е моята сянка прастара.
Обикалям я пак, тя изглежда кърви.
– Прилошава ми, - казвам - от рани.
– Подарявам ти бинт. Бързам! Хайде, върви!
Тя протяга ръце да ме хване.
– Ще те чакам, ела. Там на спирката в пет.
Има пейка с кафе автомати.
Ще си спомниш за мен, ти си цялата лед,
ний не сме, не, не сме непознати.
Като болка от зъб, вечерта я приспах,
избледняваше с два аулина.
Падна гъста мъгла, чувах капчица страх,
как се стича в комина, премина.
После спря да звъни. Много луда жена!
Но без лудост светът е загубен.
Още чувам гласа, зад далечна стена.
Той е тих и отчайващо влюбен.
Оттогава насам, обикалям все в кръг:
"Леви, десни" - и песен си свиркам.
Не познавам жената със странен недъг,
дето чака на същата спирка.
© Силвия Илиева All rights reserved.
