Така боли в душата
от болка нова, непозната.
Едно лице гори във мен,
на очите му съм в плен.
Не мога да забравя аз нощта,
в която мокри от дъжда,
гушехме се под върбата
и нежно галехме лицата.
Тази обич пламна в мен
от онези капки на дъжда студен.
Той беше там, не сънувах!
Този миг отдавна аз жадувах!
Но ето, че на следващия ден
друга беше в неговия плен.
Аз до края му останах вярна,
въпреки, че подигравката му беше тъй коварна!
© Маги Всички права запазени
Искрен и пълен с болка стих!
Но,животът продължава,нали!
Усмихни се миличка и пиши!