Непозната болка
Така боли в душата
от болка нова, непозната.
Едно лице гори във мен,
на очите му съм в плен.
Не мога да забравя аз нощта,
в която мокри от дъжда,
гушехме се под върбата
и нежно галехме лицата.
Тази обич пламна в мен
от онези капки на дъжда студен.
Той беше там, не сънувах!
Този миг отдавна аз жадувах!
Но ето, че на следващия ден
друга беше в неговия плен.
Аз до края му останах вярна,
въпреки, че подигравката му беше тъй коварна!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маги Всички права запазени
