Така боли в душата
от болка нова, непозната.
Едно лице гори във мен,
на очите му съм в плен.
Не мога да забравя аз нощта,
в която мокри от дъжда,
гушехме се под върбата
и нежно галехме лицата.
Тази обич пламна в мен
от онези капки на дъжда студен.
Той беше там, не сънувах!
Този миг отдавна аз жадувах!
Но ето, че на следващия ден
друга беше в неговия плен.
Аз до края му останах вярна,
въпреки, че подигравката му беше тъй коварна!
© Маги All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
