8 июн. 2007 г., 18:53

Непозната болка

687 0 3

Така боли в душата
от болка нова, непозната.
Едно лице гори във мен,
на очите му съм в плен.

Не мога да забравя аз нощта,
в която мокри от дъжда,
гушехме се под върбата
и нежно галехме лицата.

Тази обич пламна в мен
от онези капки на дъжда студен.
Той беше там, не сънувах!
Този миг отдавна аз жадувах!

Но ето, че на следващия ден
друга беше в неговия плен.
Аз до края му останах вярна,
въпреки, че подигравката му беше тъй коварна!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маги Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Добре дошла при нас Маги!
    Искрен и пълен с болка стих!
    Но,животът продължава,нали!
    Усмихни се миличка и пиши!
  • Тук ще намериш много по-добри и верни приятели...Знай,че понякога на човек са му нужни повече партнньори за да се опознае.Изневярата не винаги означава, че не те обича.Напротив понякога трябва да"опита"друга за да може да сравнява и да те оцени.Настрой се ,че много от мъжете са такива...Успех и добре дошла...
  • Неприятно случване, често срещано май в живота.
    Хубаво е.
    Добре дошла и попътен вятър.

    Поздрав и усмивка.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...