21.02.2007 г., 12:55

НЕПОЗНАТИ СВЕТОВЕ

809 0 4
Нахлуват образи замръзнали в картини,
стаята в галерия се превръща,
застиват в четиристишия шепоти на раковини,
чуйте - изгубеното ехо се завръща!

Увисва холограма и със призраци танцува,
върху ретините ми тежи.
Някой от картините бълнува,
крещя, за да събудя всеки който спи!

Като в сън дланите проникват през стените,
през огледалата, където други две
хващат се за тях, и докато вие спите,
ме издърпват и понасят в непознати светове.







Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йордан Серафимов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мисълта вае по-хубави картини,от която и да е изписана върху лист хартия...Художникът изпълва празното пространство със своите виждания и представи,там той въплъщава себе си....и се понася!

    Усмивки !!!!
  • Хареса ми стиха ти!
    Харесах и посланието в ника ти...
    Поздрави, Данчо!
  • Дано да е интересно пътешествието ти!!!
    Поздрави!!!
  • Много хубаво понасяне ...

    Поздрав и усмивка.

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...