Непознатият мъж
Знам, че виждаш, когато те гледам,
аз съм онзи - самотният мъж,
спрял за цвете до витрината бледа,
скрил в очите си - нощния дъжд.
Аз съм онзи, който моли небето,
щом отминеш, да спре да вали
за да мога - цветя от сърцето ми
да посипя по твойте следи.
Аз съм онзи, когото познаваш
от съня си... с теб - там съм живял
и в сърцето ти - в стон задушаващ,
с твойте чувства навярно съм пял.
Аз те моля за миг да погледнеш
във очите на топлия мрак.
Там на пейка... самотно поседнала
тихо чака - душата ми пак.
Чака сякаш - виновното време
да ú прати две топли ръце
и тъгата ú тихо да вземе
от обляното в сълзи сърце...
Знаеш, че виждам, когато ме гледаш,
ти си онази красива жена...
... и когато на пейката сядаш,
там до теб е... и мойта душа...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Чавдар Всички права запазени
