19.02.2014 г., 21:12

Непознато

617 0 0

"Опасно близо и далече,
така непоносимо откровен
май те имах (или загубих вече)" - 
беше мисълта ми в този ден.

Едно наивно непознато чувство
пърха в корема ми едва.
А дълбоката ми мисъл е безвкусна
и състои се тя от тез' слова:

 

"Не зная как да те наричам.
Трябва да си близък, а не си!
Не те и мразя, и не те обичам,
и душата ми за тебе не трепти.

Но другите около мене знаят
бащината ласка, не и аз.
Не ми е трудно да те забравя
или запомня." (мисля си на глас).

Познато непознато чувство
или пък просто празнина,
в която мислите си пускам
и от теб освобождавам се така...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емилия Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...