"Опасно близо и далече,
така непоносимо откровен
май те имах (или загубих вече)" -
беше мисълта ми в този ден.
Едно наивно непознато чувство
пърха в корема ми едва.
А дълбоката ми мисъл е безвкусна
и състои се тя от тез' слова:
"Не зная как да те наричам.
Трябва да си близък, а не си!
Не те и мразя, и не те обичам,
и душата ми за тебе не трепти.
Но другите около мене знаят
бащината ласка, не и аз.
Не ми е трудно да те забравя
или запомня." (мисля си на глас).
Познато непознато чувство
или пък просто празнина,
в която мислите си пускам
и от теб освобождавам се така...
© Емилия Йорданова Todos los derechos reservados