19 февр. 2014 г., 21:12

Непознато

619 0 0

"Опасно близо и далече,
така непоносимо откровен
май те имах (или загубих вече)" - 
беше мисълта ми в този ден.

Едно наивно непознато чувство
пърха в корема ми едва.
А дълбоката ми мисъл е безвкусна
и състои се тя от тез' слова:

 

"Не зная как да те наричам.
Трябва да си близък, а не си!
Не те и мразя, и не те обичам,
и душата ми за тебе не трепти.

Но другите около мене знаят
бащината ласка, не и аз.
Не ми е трудно да те забравя
или запомня." (мисля си на глас).

Познато непознато чувство
или пък просто празнина,
в която мислите си пускам
и от теб освобождавам се така...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Емилия Йорданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...