11.05.2022 г., 22:04

Непреживяна

663 1 0

Тази любов остана непреживЯНА, колкото и тактиката ми да бе преправЯНА не се постигна резултата. И трябваше да се пренасоча, да направя смЯНА, не знам засмЯНА ли стана сега или безразлично й стана... ПромЯНА не се получава в отношенията, останах във френд-зоната до края на живота си - съдбата си прави размЯНА. Душата ми беше чагъртана и всекидневно "разравЯНА", като копаене на дупки в земята. Полудявах по нея и от нея полудях накрая. Бях готов доброволно да вляза в лудницата за да не се самоубия аз 10-ти опит щеше ли да е успешен, трябваше 2 опаковки вместо една - 60 хапчета стигат и 1 грам черта. Опитвах път да проправя и всяка грешка беше поправЯНА, но ето няма привличане. Отдавна бях сигурен в това, буквално от терзание ми беше душата взривявана, и оставаш си винаги незабравена, незабравима, незабравЯНА. Няма измама, любовта ми не е измЯНА. Опитът за успех всеки път се осуетяваше. Не знам дали някой ден любовта платонична ще е преживЯНА. Дълго живЯНА мечта си остана несбъдната тя. И липсва ми вчера, липсва ми днес, липсва сега. Нищо, какво от това, нямам друг избор освен да се откажа от тази страст и тази мечта да се опитам да залича, защото живота ми ще мине в тъга. Не позволявай да се оплетеш във страданията. ПропилЯНА е мотивацията ми за сериозната връзка, която толкова дълго желаех, сега сърцето се пръска. Направо, ако имах пистолет щях да се гръмна. Който има нека помага, ще има облага. Есента ще си пръсне каската и така чак до Коледа. Колега, създавам колета, преди да напусна тази планета.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...