11.05.2022 г., 22:04

Непреживяна

672 1 0

Тази любов остана непреживЯНА, колкото и тактиката ми да бе преправЯНА не се постигна резултата. И трябваше да се пренасоча, да направя смЯНА, не знам засмЯНА ли стана сега или безразлично й стана... ПромЯНА не се получава в отношенията, останах във френд-зоната до края на живота си - съдбата си прави размЯНА. Душата ми беше чагъртана и всекидневно "разравЯНА", като копаене на дупки в земята. Полудявах по нея и от нея полудях накрая. Бях готов доброволно да вляза в лудницата за да не се самоубия аз 10-ти опит щеше ли да е успешен, трябваше 2 опаковки вместо една - 60 хапчета стигат и 1 грам черта. Опитвах път да проправя и всяка грешка беше поправЯНА, но ето няма привличане. Отдавна бях сигурен в това, буквално от терзание ми беше душата взривявана, и оставаш си винаги незабравена, незабравима, незабравЯНА. Няма измама, любовта ми не е измЯНА. Опитът за успех всеки път се осуетяваше. Не знам дали някой ден любовта платонична ще е преживЯНА. Дълго живЯНА мечта си остана несбъдната тя. И липсва ми вчера, липсва ми днес, липсва сега. Нищо, какво от това, нямам друг избор освен да се откажа от тази страст и тази мечта да се опитам да залича, защото живота ми ще мине в тъга. Не позволявай да се оплетеш във страданията. ПропилЯНА е мотивацията ми за сериозната връзка, която толкова дълго желаех, сега сърцето се пръска. Направо, ако имах пистолет щях да се гръмна. Който има нека помага, ще има облага. Есента ще си пръсне каската и така чак до Коледа. Колега, създавам колета, преди да напусна тази планета.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...