Fabiana (Галя Николова)
216 821
15.03.2008 г., 10:00 ч.

Непригодена 

  Поезия » Философска
543 0 7

Предусещам онази

страшна прокоба,

дето убива и в мислите,

разтърсва душата,

бръчки чертае по челото.

Страхът настръхнал

по кожата,

вледенява ръцете,

като тънко въже се увива

плътно по тялото.

Непригодена съм.

Не се ли навреме родих?

Този свят ми е чужд,

присмехулно ме гледа

с колко злоба и завист.

Напращяла жестокост

изгризва основите.

Непригодена съм,

а навънка е толкова пролетно.

© Галя Николова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??