Непригодена
Предусещам онази
страшна прокоба,
дето убива и в мислите,
разтърсва душата,
бръчки чертае по челото.
Страхът настръхнал
по кожата,
вледенява ръцете,
като тънко въже се увива
плътно по тялото.
Непригодена съм.
Не се ли навреме родих?
Този свят ми е чужд,
присмехулно ме гледа
с колко злоба и завист.
Напращяла жестокост
изгризва основите.
Непригодена съм,
а навънка е толкова пролетно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галя Николова Всички права запазени
