Предусещам онази
страшна прокоба,
дето убива и в мислите,
разтърсва душата,
бръчки чертае по челото.
Страхът настръхнал
по кожата,
вледенява ръцете,
като тънко въже се увива
плътно по тялото.
Непригодена съм.
Не се ли навреме родих?
Този свят ми е чужд,
присмехулно ме гледа
с колко злоба и завист.
Напращяла жестокост
изгризва основите.
Непригодена съм,
а навънка е толкова пролетно.
© Галя Николова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
