Mar 15, 2008, 10:00 AM

Непригодена

746 0 7

Предусещам онази

страшна прокоба,

дето убива и в мислите,

разтърсва душата,

бръчки чертае по челото.

Страхът настръхнал

по кожата,

вледенява ръцете,

като тънко въже се увива

плътно по тялото.

Непригодена съм.

Не се ли навреме родих?

Този свят ми е чужд,

присмехулно ме гледа

с колко злоба и завист.

Напращяла жестокост

изгризва основите.

Непригодена съм,

а навънка е толкова пролетно.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галя Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...