Fabiana (Галя Николова)
216 821
Mar 15, 2008, 10:00 AM

Непригодена 

  Poetry » Phylosophy
544 0 7

Предусещам онази

страшна прокоба,

дето убива и в мислите,

разтърсва душата,

бръчки чертае по челото.

Страхът настръхнал

по кожата,

вледенява ръцете,

като тънко въже се увива

плътно по тялото.

Непригодена съм.

Не се ли навреме родих?

Този свят ми е чужд,

присмехулно ме гледа

с колко злоба и завист.

Напращяла жестокост

изгризва основите.

Непригодена съм,

а навънка е толкова пролетно.

© Галя Николова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??