Непримирими
В миг на безнадеждност слаба намерих
твойте очи, които не предадох...
Видях блясъка на една изгоряла мечта,
видях пепелта от войната на две лица.
Усетих пулса на едно сърце, което силно обичах,
погали ме блясъка на две очи, в които се вричах.
Скована в каменни окови,
гледах и търсех отговори.
Причини, за една раздяла - тежка.
На две души - една огромна грешка,
те немощни в горяла пепел тлеят
и пред света непрекъснато се смеят.
Но в сърцето остава болка непотушена,
искрица надежда, без жал изпепелена.
Като две яростни вълни в океана
пръскат искри- отварят дълбока рана.
И тлеят в мъка безкрайна,
но втора любов няма трайна.
Изпята е песента черна,
краят настъпи в лъжа верна.
Начало, но без край наближава
в черен мрак - ураган надвисва.
И клетото сърце не знае
колко е трудно. Ще осъзнае
за пореден път - животът не е лесен,
не всичко върви гладко като песен.
Всяка песен има край,
всяка радост умира в черен безкрай.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Николова Всички права запазени
