Колко си силна недей да показваш,
ти, неприятелко моя - тъга,
и със жестокост недей да ме смазваш,
зная го, чувствам те често в нощта!
Без да те чуя, промъкваш се скрито,
пак ли го правиш, питам те аз?
Винаги хващаш ме, даже открито,
няма значение ден или час!
Парят очите ми, ти си доволна,
пак побеждаваш ме, слаба съм аз.
Как ми се иска - къс бездуховен -
да те отпратя в тоз късен час!
Ровя в душата си, търся в сърцето,
там ще намеря какво да те спре.
Там съм си скътала нещо, което
ти не успя да отнемеш поне!
© Евгения Георгиева Всички права запазени
там ще намеря какво да те спре.
Там съм си скътала нещо, което
ти не успя да отнемеш поне!
ВСИЧКИТЕ ТИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ СА НЕВЕРОЯТНИ, СТРАХОТНИ