29 may 2010, 19:19

Неприятелка 

  Poesía » De amor
728 0 4

Колко си силна недей да показваш,
ти, неприятелко моя - тъга,
и със жестокост недей да ме смазваш,
зная го, чувствам те често в нощта!

Без да те чуя, промъкваш се скрито,
пак ли го правиш, питам те аз?
Винаги хващаш ме, даже открито,
няма значение ден или час!

Парят очите ми, ти си доволна,
пак побеждаваш ме, слаба съм аз.
Как ми се иска - къс бездуховен - 
да те отпратя в тоз късен час!

Ровя в душата си, търся в сърцето,
там ще намеря какво да те спре.
Там съм си скътала нещо, което
ти не успя да отнемеш поне!

© Евгения Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ровя в душата си, търся в сърцето,
    там ще намеря какво да те спре.
    Там съм си скътала нещо, което
    ти не успя да отнемеш поне!

    ВСИЧКИТЕ ТИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ СА НЕВЕРОЯТНИ, СТРАХОТНИ
  • "Там съм си скътала нещо, което
    ти не успя да отнемеш поне!"

    Напий тъгата и не й се бой...Поздрав!!!
  • Няма що,много смислен коментар Идеми Дойдеми!
  • тъкмо да .... и то свърши


    язък!
Propuestas
: ??:??