Непрошепнати думи. Недокоснати устни.
Всяка сутрин се ражда надежда,
всяка вечер със залеза тя си отива.
Чакаш някой до тебе писмо да напише,
този някой чака това и от тебе.
И промъква се тихо тъгата –
колко много неща си пропуснал.
Неизказани мисли, премълчана мечта.
Колко много сълзи си натрупал,
колко силна е болката от самота.
И ще чакаш със вяра за онзи момент,
в който тъй бленувана обич ...