29.11.2020 г., 22:52

Непростен

501 0 5

 

Отишъл си си..

Казват,..хората те уважавали,..

скърбяли..и почет ти отдавали дори!.

А знаят ли,..те хората,..

за маската, която носеше?

А знаят ли, че "благият" ти тон и нрав,..

бе само за пред тях?!

А знаят ли за твоите юмруци?

А знаят ли, за злобата и за гнева ти?

А знаят ли, как страдаха жена ти и

децата ти?

Жена,.на мравката що път проправяше!!!

Обезличена! Изтерзана!

При Бог отишла си без време!

Не ми е жал!!

И няма да жалея!!

И нека онзи там отгоре ми прости!

За пътниците казано е:

"Доброто..или нищо!"

От хората е казано, но не от Бог!

За тебе.." нищото"..несправедливо е!

И нека Господ ти прости!

Познавайки те,..Аз не мога!

Съдби ти разруши!

 

Valentina Mitova

26/11/2020

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Valentina Mitova Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Стойчо Стоев, има добро има и зло! Всеки нормален човек може да го разпознае!..Няма човек, който да може да ме убеди, че да биеш жена си и децата си, е добро нещо!Няма философия, няма библия, няма нищо, което да оправдава такава личност..
  • "Не съди, за да не бъдеш съден."
    Често пъти се замислям над това библейско послание.
    Но пък кой не дава оценка за стореното добро или зло?
    Понякога една неискрена оценка е лицемерие.
    Но пък съпоставимо ли е да си кажем истината, каквато и да е тя?!
    Когато човек на собствен гръб понесе кръста на несправедливостта знае цената.
  • Пепи, и аз мисля така..Това, че си си отишъл не променя какъв си бил и какво си оставил след себе си..Благодаря!
  • Човек се определя според действията си към другите. Смъртта не е опрощение.
    Поздравления!
  • Докторе, прав си! Няма омраза, но за да простиш е нужно време..

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...