Непукистично
Ти си природно бедствие -
причина си без следствие,
щом се появиш гората бяга,
луната към морето не посяга.
От теб реката посоката обръща,
скалата не стои една и съща,
вълните в морето се оплитат,
коя си ти не смеят и да питат.
Ледовете веднага се разтапят,
хищници забравят как да хапят,
земята започва тихо да се пука,
до теб дори торнадото е скука.
Само аз стоя така непукистично,
за мен ти си бедствие различно,
нуждая се от тази твоя дивотия,
по нея нощем с вълците аз вия.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мирослав Кръстев Всички права запазени
