16.01.2013 г., 7:54

Неразбран

776 0 2

Мислите ми стигат надалеч,
по-далеч от вашите изглежда.
Мислите сега са моят меч,
но вий все пак мислите ме за невежа.

 

Казвате, че бихте ме разбрали,
но щом опитам да ви споделя,
ахвате като обезумели
и осъждате ме веднага.

 

Към вашия "човешки род"
мислите, че принадлежа,
но аз не искам да съм роб
със ограничени сетива.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламен Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за хубавите коментари
  • Към вашия "човешки род"
    мислите, че принадлежа,
    но аз не искам да съм роб
    със ограничени сетива....Как си го казал само! Поздрави!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...