НЕРАЗБРАН
Още помня аз деня, в който с нея те видях.
За първи път беше толкова влюбен,
а моят живот беше погубен.
Стоях на пет крачки от теб,
а всъщност бях много далеч.
За миг се запитах дали да ти кажа,
своята мъка дали да изкажа.
Но нямаше смисъл в това откровение,
ти не ме обичаш вече – няма съмнение.
Късно вечер при мен се прибираше,
но чувствах аз как бавно си отиваше.
И ето – всичко ми каза,
за всичките случки ти ми разказа.
Беше за нея толкова откровен.
Явно не искаш повече да си с мен.
Изслушах те търпеливо,
събрах си багажа мълчаливо и тръгнах.
А когато се обърнах, ти плачеше.
Но защо?!
Нали ми каза, че така било писано то.
Нали сам така пожела.
А сега ми прошепваш: “Върни се! Ела!”
Не! Няма аз да се върна,
по нов път ще си тръгна.
Но винаги ще те помня – не отричам,
защото все още истински те обичам.
И все пак някога ще се видим,
и ако ме познаеш, ще разбера,
че любовта ни не е била лъжа!
И никога не ще забравя
нашата болезнена раздяла.
И плачът, тогава в твоите очи видян,
завинаги за мен ще си остане неразбран!
© Галя Николова Всички права запазени