4.10.2014 г., 20:58

Неразбрана

746 0 1

Някой, някъде е тъжен.

Тогава как да съм щастлива аз?

Ако близките ми плачат

как да се засмея с глас?

Аз разбирам ви тъгата,

но разберете мойта самота.

Мойто щастие голямо

да няма с кой да споделя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сияна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Добро утро, Сияна!
    Ето, вече сподели с мене и скоро след мен ще имаш много приятели да го четат. С малко думи си казала толкова много,че ме докосна и развълнува дълбоко! Мило момиче,имаш голямо и обичащо сърце, което
    страда с чуждото страдание.Тази твоя героиня много по- лесно ще открие с кого да сподели щастието си.
    Много ти е хубава творбата! Поздрав и хубав ден!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...