4.10.2014 г., 20:58

Неразбрана

743 0 1

Някой, някъде е тъжен.

Тогава как да съм щастлива аз?

Ако близките ми плачат

как да се засмея с глас?

Аз разбирам ви тъгата,

но разберете мойта самота.

Мойто щастие голямо

да няма с кой да споделя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сияна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Добро утро, Сияна!
    Ето, вече сподели с мене и скоро след мен ще имаш много приятели да го четат. С малко думи си казала толкова много,че ме докосна и развълнува дълбоко! Мило момиче,имаш голямо и обичащо сърце, което
    страда с чуждото страдание.Тази твоя героиня много по- лесно ще открие с кого да сподели щастието си.
    Много ти е хубава творбата! Поздрав и хубав ден!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...