4 окт. 2014 г., 20:58

Неразбрана

744 0 1

Някой, някъде е тъжен.

Тогава как да съм щастлива аз?

Ако близките ми плачат

как да се засмея с глас?

Аз разбирам ви тъгата,

но разберете мойта самота.

Мойто щастие голямо

да няма с кой да споделя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сияна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Добро утро, Сияна!
    Ето, вече сподели с мене и скоро след мен ще имаш много приятели да го четат. С малко думи си казала толкова много,че ме докосна и развълнува дълбоко! Мило момиче,имаш голямо и обичащо сърце, което
    страда с чуждото страдание.Тази твоя героиня много по- лесно ще открие с кого да сподели щастието си.
    Много ти е хубава творбата! Поздрав и хубав ден!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...