Неразбрана

Poetry

749 0 1

Някой, някъде е тъжен.

Тогава как да съм щастлива аз?

Ако близките ми плачат

как да се засмея с глас?

Аз разбирам ви тъгата,

но разберете мойта самота.

Мойто щастие голямо

да няма с кой да споделя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

stoyna (Стойна Димова)

Добро утро, Сияна!
Ето, вече сподели с мене и скоро след мен ще имаш много приятели да го четат. С малко думи си казала толкова много,че ме докосна и развълнува дълбоко! Мило момиче,имаш голямо и обичащо сърце, което
страда с чуждото страдание.Тази твоя героиня много по- лесно ще открие с кого да сподели щастието си.
Много ти е хубава творбата! Поздрав и хубав ден!

2014-10-05T07:29:39+03:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0