21.11.2007 г., 21:48

Неразбрана...

1.5K 0 2
Неразбрана...
Шепа мисли, хвърлени във пепелта...
Ала този път няма да ги търся, за да ги спася...
Да се задушат дано в тази черна мръсотия...
За да може някога да разбере...
Че и аз съм имала в гърдите си не пластмасово, а истинско сърце...
Не искам да съм механична кукла,
увиснала на няколко конци.
Прокарани през ръцете груби на
Случайния човек...
Аз искам да съм въздух...
Никой в клетка да не може да ме задържи...
Аз искам да съм вятър...
Със сила и щастлива свобода...
Аз желая да съм сянка...
Единствено разбрана от нощта...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Получих най-тежката човека присъда-
    неразбрана бях,съм и ще бъда!!!

    На мен също ми хареса стихотворението ти!!!
  • "Аз искам да съм въздух...
    Никой в клетка да не може да ме задържи...
    Аз искам да съм вятър...
    Със сила и щастлива свобода..."

    ПРИКАЗЕН СТИХ! БРАВО!!!6+

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...