Неразбрана...

21.11.2007 г., 21:48 ч.

Поезия

997 0 2

Неразбрана...
Шепа мисли, хвърлени във пепелта...
Ала този път няма да ги търся, за да ги спася...
Да се задушат дано в тази черна мръсотия...
За да може някога да разбере...
Че и аз съм имала в гърдите си не пластмасово, а истинско сърце...
Не искам да съм механична кукла,
увиснала на няколко конци.
Прокарани през ръцете груби на
Случайния човек...
Аз искам да съм въздух...
Никой в клетка да не може да ме задържи...
Аз искам да съм вятър...
Със сила и щастлива свобода...
Аз желая да съм сянка...
Единствено разбрана от нощта...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

^*DaRk_PrinceSS^* (Дея)

2007-11-22T22:07:47+02:00

Получих най-тежката човека присъда-
неразбрана бях,съм и ще бъда!!!

На мен също ми хареса стихотворението ти!!!
3y3ka (Зузка)

2007-11-22T12:00:29+02:00

"Аз искам да съм въздух...
Никой в клетка да не може да ме задържи...
Аз искам да съм вятър...
Със сила и щастлива свобода..."

ПРИКАЗЕН СТИХ! БРАВО!!!6+