25.04.2009 г., 21:06 ч.

Нераздадена 

  Поезия
735 0 14

 

Пуст е залезът. И няма смях.

Своя съм си... До нераздаденост.

Котва хвърлих на безлюден плаж,

сърцето ми на есенно море прилича.

Времето е спряло своя бяг,

с копито в мислите дълбае.

Тъжна съм. И... уморена...

крила смирено аз прибрах.

Вятъра далеч отпратих.

На духа си сред пясъци постлах...

Дано намеря вяра за себеопрощение!

© Здравка Бонева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??