liviq (Здравка Бонева)
142 828
Apr 25, 2009, 9:06 PM

Нераздадена 

  Poetry
878 0 14
Пуст е залезът. И няма смях.
Своя съм си... До нераздаденост.
Котва хвърлих на безлюден плаж,
сърцето ми на есенно море прилича.
Времето е спряло своя бяг,
с копито в мислите дълбае.
Тъжна съм. И... уморена...
крила смирено аз прибрах.
Вятъра далеч отпратих.
На духа си сред пясъци постлах...
Дано намеря вяра за себеопрощение!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Здравка Бонева All rights reserved.

Random works
: ??:??