Нераздадена

Поэзия

1.1K 0 14

Пуст е залезът. И няма смях.

Своя съм си... До нераздаденост.

Котва хвърлих на безлюден плаж,

сърцето ми на есенно море прилича.

Времето е спряло своя бяг,

с копито в мислите дълбае.

Тъжна съм. И... уморена...

крила смирено аз прибрах.

Вятъра далеч отпратих.

На духа си сред пясъци постлах...

Дано намеря вяра за себеопрощение!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Сентполия (Любослава)

Хубаво е на безлюден плаж; събираш си мислите...
И нали знаеш - пътека се правела с вървене..

2009-05-09T22:35:19+03:00
liviq (Здравка Бонева)

Благодаря на всички, които бяха тук!

2009-05-01T20:47:00+03:00
Rimoza (Кръстина Тодорова)

Силен и докосващ сърцето стих!
Пожелавам нов полет да зарадва крилете
и отново щастие да заблести,
във всички твои нощи и дни!
ПОЗДРАВИ! БЪДИ!

2009-04-27T22:05:29+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Своя съм си... До нераздаденост.

!!!

2009-04-27T06:12:17+03:00
Ивана59 (Иванка Гичева)

сърцето ми на есенно море прилича.

Много близко до мен откровение...
Благодаря ти, Здравче!

2009-04-26T19:32:51+03:00