9.06.2016 г., 11:10  

...Неразделни погледи...

402 0 2

 

...Неразделни погледи...

 

Неразделни погледи 
скрити сред руините,
потънали в забрава,
осветили влюбените,
тихи и трептящи,
мигащи, блестящи,
песенни, зовящи ,
преродени в пепелта
и огъня им двама луди
в едно сърце и туптене;
Една душа вечно търсеща
спомените и мечтите,
ласките в лъчите,
картините на звездите,
безкрайните мигове
на дните и нощите
несломимо свързани-
плачещи, щастливи, 
когато часовника спира 
и безсмъртни решават
да станат секундите,
от любов сътворени...
***
Топлината на слънцето
и пъстротата на облаците
като невинни деца
очертават пътя съдбовен,
изворът чист и безкраен е
открита е розата
на Малкия принц...

***
Както открита е
Посоката, пазеща 
вечно надеждите...
добрината и вярата
в себе си
на един живот,
изпълнен с любов,

срещнал морето 
и пясъка...,
за да рисуват заедно
с боите на чувствата 
неразделни погледи,
оставящи следи
един съюз на влюбени...
***
Да се обичат е мечта...
красота и смисъл
и без значение защо
сърцето им помни 
мига на всяка
изживяна поема...!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти!
  • Умееш да следваш потока на чувството, Калиа, спазвайки естетическия баланс, а това е главното в поезията. Много ми хареса текста ти. Поздрав!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...