temenujka62 (Теменужка Маринова)
164 270
17.07.2008 г., 21:00 ч.

Неразгадано 

  Поезия » Любовна
594 0 6
                      НЕРАЗГАДАНО

Пътищата ми са непремерено безпътие.
В утрините ми се спуска нощен мрак.
Уж напред вървя, а проследя ли стъпките,
връщам се назад към тебе – пак и пак...

Вятър ли подрънква струните в душата ми?
Птица ли се мъчи там да свий гнездо?
Чувствата ми – бели гълъби откраднати –
нощем се завръщат, питайки: Защо?!

Все така неразгадани си остават сенките.
Денем се промъкват, вечер сън не ги лови.
А клепачите ми, незатворените, тежките,
гледат нощем слънцето на изток ли върви...




© Теменужка Маринова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??