НЕРАЗГАДАНО
Пътищата ми са непремерено безпътие.
В утрините ми се спуска нощен мрак.
Уж напред вървя, а проследя ли стъпките,
връщам се назад към тебе – пак и пак...
Вятър ли подрънква струните в душата ми?
Птица ли се мъчи там да свий гнездо?
Чувствата ми – бели гълъби откраднати –
нощем се завръщат, питайки: Защо?!
Все така неразгадани си остават сенките.
Денем се промъкват, вечер сън не ги лови.
А клепачите ми, незатворените, тежките, ...