16.11.2012 г., 22:14

Неразпиляна

646 0 0

Неразпиляна

 

Остави ме да бъда различната!

Понякога, когато се събуждаш,

със въздуха да уловиш дъха ми.

Но само за секунда, ненатрапчиво

и с вятъра да се разтворя във съня ти.

И  никога не ме превръщай в спомен,

защото винаги ще съм реалност!

И полъх, и стенание, и нежност.

Не смей да ме превръщаш във баналност!

И нека всеки ден да съм различната -

останала докрай неразгадана.

В морето, пясъка, въздишките -

от спомени неразпиляна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сабина Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...