Неразпиляна
Остави ме да бъда различната!
Понякога, когато се събуждаш,
със въздуха да уловиш дъха ми.
Но само за секунда, ненатрапчиво
и с вятъра да се разтворя във съня ти.
И никога не ме превръщай в спомен,
защото винаги ще съм реалност!
И полъх, и стенание, и нежност.
Не смей да ме превръщаш във баналност!
И нека всеки ден да съм различната -
останала докрай неразгадана.
В морето, пясъка, въздишките -
от спомени неразпиляна.
© Сабина Петрова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
