Неразпиляна
Остави ме да бъда различната!
Понякога, когато се събуждаш,
със въздуха да уловиш дъха ми.
Но само за секунда, ненатрапчиво
и с вятъра да се разтворя във съня ти.
И никога не ме превръщай в спомен,
защото винаги ще съм реалност!
И полъх, и стенание, и нежност.
Не смей да ме превръщаш във баналност!
И нека всеки ден да съм различната -
останала докрай неразгадана.
В морето, пясъка, въздишките -
от спомени неразпиляна.
© Сабина Петрова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
