16 нояб. 2012 г., 22:14

Неразпиляна

650 0 0

Неразпиляна

 

Остави ме да бъда различната!

Понякога, когато се събуждаш,

със въздуха да уловиш дъха ми.

Но само за секунда, ненатрапчиво

и с вятъра да се разтворя във съня ти.

И  никога не ме превръщай в спомен,

защото винаги ще съм реалност!

И полъх, и стенание, и нежност.

Не смей да ме превръщаш във баналност!

И нека всеки ден да съм различната -

останала докрай неразгадана.

В морето, пясъка, въздишките -

от спомени неразпиляна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сабина Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...