16 нояб. 2012 г., 22:14

Неразпиляна

648 0 0

Неразпиляна

 

Остави ме да бъда различната!

Понякога, когато се събуждаш,

със въздуха да уловиш дъха ми.

Но само за секунда, ненатрапчиво

и с вятъра да се разтворя във съня ти.

И  никога не ме превръщай в спомен,

защото винаги ще съм реалност!

И полъх, и стенание, и нежност.

Не смей да ме превръщаш във баналност!

И нека всеки ден да съм различната -

останала докрай неразгадана.

В морето, пясъка, въздишките -

от спомени неразпиляна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сабина Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...