12.02.2012 г., 12:18

Нереален свят

974 0 4

Нереален свят

 

Живея цял живот

във нереален свят

от образи,

мечти и рими.

И търся смисъла

и логиката в тях...

Но те остават все

недостижими!

 

Живея си аз

в своя нереален свят

и търся неговите 

антиподи.

Уверен съм,

че ще ме разберат

за премълчаните

 от мене оди.

 

С юмруци, стегнати

от болка и от яд,

понякога аз чупя 

кривите му клони.

Но ме посрещат 

зъбите на  този свят

и ме натикват 

в глухите му зони!...

 

И затова съм в своя 

нереален  свят

и в него всичко липсващо

си имам.

Затуй, че в него

и чрез него съм богат...

И всичко в него 

е неповторимо!

 

Затуй, че хорските 

намръщени чела

и техните нецъфнали усмивки

са мои собствени

и ничии дела,

а не на контра

мозъчни промивки!

 

О, аз живея

в своя собствен свят...

И любовта на хората

е моя.

И техните сълзи,

и мъката съм аз,

и раните  получени 

във боя!

 

Щастлив съм, че живея

в този хубав свят...

Но трябва и за него да се боря!

Щом ключа ми 

към него е откраднат,

вратата му 

не мога да отворя! 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за разясненията!Помислих,че се будалкате с намерението ми да създам това, според мен не лошо произведение, чиято образност е малко или много оригинална. Понеже имах контакт с няколко не много доброжелатерни колеги, се почувствах застрашен и реагирах доста остро.И вие извинявайте за острия тон,с който Ви нападнах!
  • Много, ама много ми се иска да съм зелена тиква, ама съм на 65 и не става. А закачката ми си я взел, кой знае защо, много навътре. Не е казана с лошо. Тъй или иначе - извинявай, щом съм те засегнал...
  • Благодаря за остроумния съвет,но си мисля, че нямам нужда от него!Има една народна поговорка, която ни съветва да не вземаме семе от "зелена тиква",колкото и да е нахална тя!Не Ви познавам баювото, така,че не знам какъв е цвета на вашата тиква!
  • Ами пробвай с шперц, бай Христо! Може и да стане...

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...