24.08.2018 г., 9:26

Нереална

643 2 2

Аз съм никоя и нищо -

несъществуваща и нереална.

И какво от това, че утре няма да ме има,

а всъщност била ли съм изобщо...

Ще изчезна, като дъга след дъжд нетраен,

като роса след силно слънце ще се изпаря...

За мене няма да си спомняш -

била ли съм или не съм била...

И само следа от написаните думи

ще остане, там, някъде във вечността,

тез думи излезли от сърцето,

превърнали се във сълза...

Тез думи изплакани са от душата -

изстрадалата ми, измъчена душа

Но аз съм нереална,

нереално е и всичко написано от мене - до сега...

 

20-03-2018                                     Maryroj

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МД Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...