Нереална мечта         

                                        Има ли човек някъде в света,

                                       който да таи такава доброта?

                                 Има ли човек с такова красиво лице,

                                който да крие толкова голямо сърце?

                              До скоро мислех, че в моя свят няма,

                              често  сънувам, че такова е моето момче.

                                 В очите му блести такава нежна душа,

                                   сякаш още топла, искрена сълза.

                                     Когато мъжките му, силни ръце,

                             погалят моето пропито с тъга лице,

                            когато устните му, винаги горещи, страстно

                           танцуват със моите, после изпиват ме жадно,

                                когато погледите ни се срещнат и се слеят,

                        в неговите черни очи аз виждам моите да греят.

                       Тогава сякаш изчезва  реалният, брутален свят,

                           който познава само жестокост и грях.

                                Летя в собствена, неизживяна излюзия.

                        Моля се да е винаги така красива тази фантазия!

                             Защото все още ме е страх да ти се отдам,

                               но никога вече няма да умра, да се предам!

               Кой си ти? Не те познавам, просто държах те за ръка!

          Не знам! Но ти вярвам! Обичам те, о, моя нереална мечта!